Роговица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Роговицата (на латински: cornea) е част от външната обвивка на окото (corneosclera, tunica fibrosa oculi). Тя е гладка, лъскава, прозрачна и много чувствителна. Изпълнява предпазна роля за окото и е особено важна като най-силния оптичен елемент на окото.

Роговицата се оформя в петия месец на вътреутробното развитие. Има смесен ембрионален произход, което означава, че се образува след сложен механизъм от последователности на съзряване на живата тъкан и произхожда от два от пластовете на първичния ембрион.

Vertical section of human cornea from near the margin. (Waldeyer.)
Vertical section of human cornea from near the margin. (Waldeyer.)

Роговицата на човека заема около 1/6 от повърхостната площ на окото. Има форма на част от елипсоид и по оптичната си характеристика е изпъкнало-вдлъбната леща с рефрактивна сила от 44 диоптъра.[1] Диаметърът на роговицата е равен на 12 мм (11,5 – 12,5 mm) в хоризонтално направление и 11 mm във вертикално. От особена важност е средната 1/3 на роговицата, т.нар. роговична шапка, защото през нея преминават оптичната и зрителната ос на окото. Дебелината ѝ в центъра е по-малка (0,52 – 0,6 mm), отколкото в периферията (1 – 1,2 мм). Показателят на оптично пречупване на роговицата е 1,37 (за въздуха е равен на 1), а радиусът на кривината ѝ е 7,8 mm.

Морфологията на роговицата е не по-малко сложна. Тъканта се състои от шест слоя (шестият, наречен слой на Дуа[2] (или Дюа)[3], е открит през 2013 г.) със специфична организация, целяща запазване на максималната роговична прозрачност, за да може окото да вижда.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според различните автори нормите са в широк диапазон между 38 и 46 диоптъра.
  2. actualno.actualno.com
  3. hicomm.bg