1. Как е устроено окото?
Окото се състои от три части:
- периферна
- проводникова (зрителни пътища)
- централна
Към периферната част се причисляват очната ябълка и придатъците и - клепачи, слъзен апарат, конюнктива, орбита и двигателен апарат (очедвигателните мускули). Очният булбус е изграден от три обвивки. Предната обвивка е съставена от две части: задните 5/6 съставляват склерата, която е бяла, непрозрачна, изградена основно от колагенни влакна, докато предната 1/6 част е представена от роговицата – гладка, лъскава и прозрачна обвивка, която пропуска, пречупва и отразява светлината. Увеята представлява втората обвивка на очната ябълка, като тя също има нееоднородна структура. Предната и 1/3 се състои от ириса – отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор по средата (зеница).
Посредством предната очна камера ирисът се разделя от разположената пред него роговица, със задната очна камера граничи с лещата и стъкловидното тяло, изпълващо вътрешността на очната ябълка. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, чийто състав и свойсва са от голямо значение за правилното функциониране на зрителния апарат. Задните 2/3 на увеята са представени от хороидеята – тъмнокафява обвивка, която е богато кръвоснабдена и инервирана. Ретината представлява най-вътрешният слой на очната ябълка. В нея се разполагат високоспециализирани нервни рецептори, които имат свойството да улавят и преобразуват светлинната енергия в нервен импулс, който след това по хода на нервните пътища да достигне мозъчната кора, където се извърша анализ на получената информация. В ретината се разполагат два вида рецептори – пръчици, обезпечаващи периферното и вечерното зрение, и колбички, материален субстрат на форменото зрение и цветоусещането.
Лещата е важен елемент в пречупвателната система на окото. Тя представлява двойно изпъкнало прозрачно тяло, лишено от кръвоносни съдове и от нерви. Заедно с роговицата тя участва в пречупването и пропускането на светлинните лъчи към ретината. Освен това тя има значение и за процеса на акомодация – нагаждане на зрението при гледане на близки и далечни обекти. Отвън лещата е покрита с капсула, а в центъра и се разполага т.нар. лещено ядро, състоящо се от зрели лещени влакна. По периферията на това ядро се намират по-младите лещени влакна.
Вторият елемент на очната система е проводниковата част, която започва с формирането на зрителния нерв и завършва с обработката на получената сетивна информация в областта на междинния мозък. Обработка, която все още не е достатъчно специфична и е крайно недостатъчна за получаване на адекватен зрителен образ.
Последният етап от зрителния процес се осъществява в кората на главния мозък. Там се извършва прецизна обработка и анализ на зрителните импулси, в резултат на което се получава образ на наблюдавания обект.
